Kармата на Любовта

Знам, че сте опитали всичко или поне – че сте опитали много неща, за да успеете да осъществите успешна връзка – а каквото не сте опитали сами, сте наблюдавали другите да опитват и сте виждали, че също не работи. Мисля, че можем да се съгласим, че ако подходът на Кармата на любовта работи, то би трябвало той да е много различен от всичко, което сте чували до сега. И той е.

На първо място, Кармата на любовта действа и то – всеки път. Почти всичко, което правим в живота си го правим с уговорката, че може да подейства, но може и да не проработи. Дори когато гълтаме аспирин против главоболие, ние гълтаме хапчето и се надяваме да подейства, а то успява или не. За съжаление всеки от нас е свикнал нещата да действат само понякога. Никой не би занесъл празната опаковка от аспирин обратно в аптеката и не би поискал да му върнат половината пари, защото половината от хапчетата не са му подействали, когато е имал главоболие.

Ние сме свикнали на провали, ние ги очакваме, поне през по – голямата част от времето, и дълбоко вярваме, че те са факт от живота – нещо, което не можем да променим.

Кармата действа през цялото време, ако наистина разбираме как да я използваме. Постигането на това разбиране отнема известно време и реални усилия. Основната идея, която трябва да приемете, идеята за празнотата. Ето, аз държа писалка и ви питам:

Какво е това?
Писалка – отговаряте бързо.
И ако сега едно куче влезе в тази стая и аз размахам този предмет пред носа си, то какво ще направи?
Ами, не знам, може да започне да го дъвче.
Е, тогава как кучето вижда писалката?
Е, можем да кажем, че то я вижда като играчка за дъвкане.

Така че това е първата стъпка към разбирането на пустотата. Сега да продължим малко по- нататък.

Добре, тогава кой е прав – човекът или кучето? Това писалка ли е или играчка за дъвкане?
Ами, предполагам, че и двамата са прави: за мен това е писалка, а за кучето е играчка за дъвкане.
Добре, добре – и двамата сте прави. Този предмет е различен за различните наблюдатели – той е едновременно и писалка, и играчка за дъвкане. А сега имам друг въпрос. Ако взема този предмет и го поставя на масата тук, а после човекът и кученцето излязат от стаята, какво представлява той – писалка или играчка за дъвкане?
Ами, ако никой от тях не е тук, за да го види по единия или другия начин, мисля, че ще трябва да кажем, че предметът не е нито едното, нито другото. Той има потенциала да бъде или едното или другото, в зависимост от това дали човекът или кучето ще се върнат в стаята.

Ето че сега разбирате тази изключително сложна идея за пустотата, идеята, която е абсолютно необходима за създаването на вашия идеален партньор. Празнота в този случай не означава, че всичко е черно или че нищото е нищо, или че нищо няма значение.

Предметът, който стои на масата, след като човекът и кучето са излезли от стаята, е „празен”, защото е изпразнен от съдържание – като бял киноекран преди да започне прожекцията на филма. Всичко около нас и всеки човек в нашия живот са същото – празни, пусти, достъпни. Може би изпитвате доста неприятно чувство към последния човек, с когото сте имали връзка, но вероятно има много други хора, които мислят, че той е много приятен. И човекът от вашата връзка е същият като писалката – просто зависи от това как го виждате вие – и зависи от това кой го гледа.

Така, сега вземете писалката в едната си ръка, подръжте я пред лицето си и ми покажете с другата си ръка дали писалката произлиза, „идва” от нея самата или от вас. Посочете с ръка в посока от писалката към очите си, ако смятате, че писалката е сама за себе си и произлиза от себе си. И махнете с ръка от вас към писалката,ако мислите, че тя „идва” от вас.

Почти всички сочат с пръст от себе си към писалката:

Идва от мен, трябва да идва от мен. И играчката за дъвкане идва от кученцето.
Точно така. Ако писалката произлизаше от нея самата, и кученцето щеше да я вижда като писалка…и би се опитало да я сграбчи в уста и да напише стих например.

И така, разбрахме, че писалката произлиза от мен, тя е просто празна и е достъпна за нас. Сама по себе си не е нито писалка, нито играчка за дъвкане. Така че, когато виждам писалка, тя трябва да идва от моя собствен ум. Можем ли тогава да затворим очи и да си пожелаем писалката да беше диамантен пръстен? Опитайте – знаете, че това не действа. От вашия ум може да се роди един страхотен нов приятел, но това не означава, че просто трябва да затворите очи и да си пожелаете той да се материализира. Всеки самотен човек на света желае да има някого до себе си, но самото желание не е достатъчно, за да се появи този човек. И така – защо виждаме писалка, как тя идва от нашия ум?

В нашия ум има семена, кармични семена. Те лежат дълбоко в подсъзнанието ни, дълбоко в ума ни, и когато дойде време, се разпукват, като семенце, от което пораства дърво. Държа черна пръчица пред лицето ви и в тази микросекунда едно кармично семе се отваря в ума ви и това изважда на повърхността ярък образ на писалка. Тази малка картинка на писалка отскача от вас към черната пръчица за хилядни от секундата – толкова бързо, че никога в живота ви не сте забелязали, че се случва точно това – и тогава вие виждате писалка. И това е истинска писалка. Менталните картини са много добри. Можете да я вземете и да пишете с нея. Ако вие сте жена, която търси партньор, и един добре изглеждаш мъж отвори вратата, влезе в кафенето и се насочи към вашата маса, той е същото като писалката. Той идва от семе във вашия ум! Всичко, което трябва да научим, е как да посеем семето!

С две думи, ние можем да засеем семе само с друг човек. Каквото и да желаем, трябва първо да видим как някой друг го получава преди нас. Когато помогнем на някой друг да получи онова, което иска, това посажда семе в ума ни да получим същото по – късно, когато семето узрее и се разтвори. Това означава, че вие може да засеете вашия бъдещ партньор или да промените всичко, което пожелаете в партньора, който вече имате – стига да знаете как да го направите: за да бъдете добър градинар, трябва да се научите да засаждате семената и правилно да се грижите за тях. И тогава може да имате всичко.

А сега нека разгледаме реален пример от ежедневието:

Въпрос: Къде трябва да търся моя партньор?

Ан, млада азиатка, дойде при мен и ми заяви: „Искам да имам приятел, но не знам къде да го търся. Мислех си за интернет и дискотека, но не ми се иска да съм с вманиачен в лаптопа си мъж, нито с мъж, който е „клубен тип”. Може би и двете не са подходящи за сериозна връзка. Тогава аз я попитах защо иска да срещне мъж, на което тя отговори, че е самотна. Има хубава работа, но когато се прибере след дългия работен ден, сама приготвя и изяжда вечерята си, никой не седи до нея на масата, никой не се радва на готварските и умения. Ан иска компания. Но за да я получи, тя трябва да посади кармично семе в ума си, семе за компания. Когато това семе се пукне, тя ще срещне момчето. Но начинът да посее семето на добрата компания е първо да я предостави на някой друг. А един от най – добрите начини да предложиш добра компания е в старческия дом. Да отидеш в старческия дом и да посетиш някоя жена, някой, който е стар, когото никой не иска да посети, някой, който е забравен и сбръчкан, който ще ти разказва една и съща история всеки път като те види. „Дари и твоята компания веднъж седмично, изслушай историите на живота и, и сподели твоите собствени” – посъветвах Ан – „Това ще посади семето на добрата компания и когато то се отвори, ти ще срещнеш своето момче”. Няколко месеца по – късно Ан ми се обади по телефона със страхотни новини. Един ден „случайно” се появило момче на часовете и по йога, които се посещавали предимно от момичета и …любов от пръв поглед!След още шест месеца Ан позвъни отново да ме покани на сватбата им.

Четирите стъпки на посяването на семена в ума:

Кажете какво искате от живота си в едно просто изречение
Планирайте на кого ще помогнете да постигне същото нещо и в кое кафене ще го заведете, за да поговорите за това
Направете нещо, за да му помогнете
Направете Кафе медитацията – докато запивате, си мислете за хубавите неща, които правите, за да му помогнете

Източник: Геше Майкъл Роуч – „Кармата на Любовта”