Kармата на Любовта

Знам, че сте опитали всичко или поне – че сте опитали много неща, за да успеете да осъществите успешна връзка – а каквото не сте опитали сами, сте наблюдавали другите да опитват и сте виждали, че също не работи. Мисля, че можем да се съгласим, че ако подходът на Кармата на любовта работи, то би трябвало той да е много различен от всичко, което сте чували до сега. И той е.

На първо място, Кармата на любовта действа и то – всеки път. Почти всичко, което правим в живота си го правим с уговорката, че може да подейства, но може и да не проработи. Дори когато гълтаме аспирин против главоболие, ние гълтаме хапчето и се надяваме да подейства, а то успява или не. За съжаление всеки от нас е свикнал нещата да действат само понякога. Никой не би занесъл празната опаковка от аспирин обратно в аптеката и не би поискал да му върнат половината пари, защото половината от хапчетата не са му подействали, когато е имал главоболие.

Ние сме свикнали на провали, ние ги очакваме, поне през по – голямата част от времето, и дълбоко вярваме, че те са факт от живота – нещо, което не можем да променим.

Кармата действа през цялото време, ако наистина разбираме как да я използваме. Постигането на това разбиране отнема известно време и реални усилия. Основната идея, която трябва да приемете, идеята за празнотата. Ето, аз държа писалка и ви питам:

  • Какво е това?
  • Писалка – отговаряте бързо.
  • И ако сега едно куче влезе в тази стая и аз размахам този предмет пред носа си, то какво ще направи?
  • Ами, не знам, може да започне да го дъвче.
  • Е, тогава как кучето вижда писалката?
  • Е, можем да кажем, че то я вижда като играчка за дъвкане.

Така че това е първата стъпка към разбирането на пустотата. Сега да продължим малко по- нататък.

  • Добре, тогава кой е прав – човекът или кучето? Това писалка ли е или играчка за дъвкане?
  • Ами, предполагам, че и двамата са прави: за мен това е писалка, а за кучето е играчка за дъвкане.
  • Добре, добре – и двамата сте прави. Този предмет е различен за различните наблюдатели – той е едновременно и писалка, и играчка за дъвкане. А сега имам друг въпрос. Ако взема този предмет и го поставя на масата тук, а после човекът и кученцето излязат от стаята, какво представлява той – писалка или играчка за дъвкане?
  • Ами, ако никой от тях не е тук, за да го види по единия или другия начин, мисля, че ще трябва да кажем, че предметът не е нито едното, нито другото. Той има потенциала да бъде или едното или другото, в зависимост от това дали човекът или кучето ще се върнат в стаята.

Ето че сега разбирате тази изключително сложна идея за пустотата, идеята, която е абсолютно необходима за създаването на вашия идеален партньор. Празнота в този случай не означава, че всичко е черно или че нищото е нищо, или че нищо няма значение.

Предметът, който стои на масата, след като човекът и кучето са излезли от стаята, е „празен”, защото е изпразнен от съдържание – като бял киноекран преди да започне прожекцията на филма. Всичко около нас и всеки човек в нашия живот са същото – празни, пусти, достъпни. Може би изпитвате доста неприятно чувство към последния човек, с когото сте имали връзка, но вероятно има много други хора, които мислят, че той е много приятен. И човекът от вашата връзка е същият като писалката – просто зависи от това как го виждате вие – и зависи от това кой го гледа.

  • Така, сега вземете писалката в едната си ръка, подръжте я пред лицето си и ми покажете с другата си ръка дали писалката произлиза, „идва” от нея самата или от вас. Посочете с ръка в посока от писалката към очите си, ако смятате, че писалката е сама за себе си и произлиза от себе си. И махнете с ръка от вас към писалката,ако мислите, че тя „идва” от вас.

Почти всички сочат с пръст от себе си към писалката:

  • Идва от мен, трябва да идва от мен. И играчката за дъвкане идва от кученцето.
  • Точно така. Ако писалката произлизаше от нея самата, и кученцето щеше да я вижда като писалка…и би се опитало да я сграбчи в уста и да напише стих например.

И така, разбрахме, че писалката произлиза от мен, тя е просто празна и е достъпна за нас. Сама по себе си не е нито писалка, нито играчка за дъвкане. Така че, когато виждам писалка, тя трябва да идва от моя собствен ум. Можем ли тогава да затворим очи и да си пожелаем писалката да беше диамантен пръстен? Опитайте – знаете, че това не действа. От вашия ум може да се роди един страхотен нов приятел, но това не означава, че просто трябва да затворите очи и да си пожелаете той да се материализира. Всеки самотен човек на света желае да има някого до себе си, но самото желание не е достатъчно, за да се появи този човек. И така – защо виждаме писалка, как тя идва от нашия ум?

В нашия ум има семена, кармични семена. Те лежат дълбоко в подсъзнанието ни, дълбоко в ума ни, и когато дойде време, се разпукват, като семенце, от което пораства дърво. Държа черна пръчица пред лицето ви и в тази микросекунда едно кармично семе се отваря в ума ви и това изважда на повърхността ярък образ на писалка. Тази малка картинка на писалка отскача от вас към черната пръчица за хилядни от секундата – толкова бързо, че никога в живота ви не сте забелязали, че се случва точно това – и тогава вие виждате писалка. И това е истинска писалка. Менталните картини са много добри. Можете да я вземете и да пишете с нея. Ако вие сте жена, която търси партньор, и един добре изглеждаш мъж отвори вратата, влезе в кафенето и се насочи към вашата маса, той е същото като писалката. Той идва от семе във вашия ум! Всичко, което трябва да научим, е как да посеем семето!

С две думи, ние можем да засеем семе само с друг човек. Каквото и да желаем, трябва първо да видим как някой друг го получава преди нас. Когато помогнем на някой друг да получи онова, което иска, това посажда семе в ума ни да получим същото по – късно, когато семето узрее и се разтвори. Това означава, че вие може да засеете вашия бъдещ партньор или да промените всичко, което пожелаете в партньора, който вече имате – стига да знаете как да го направите: за да бъдете добър градинар, трябва да се научите да засаждате семената и правилно да се грижите за тях. И тогава може да имате всичко.

А сега нека разгледаме реален пример от ежедневието:

Въпрос: Къде трябва да търся моя партньор?

Ан, млада азиатка, дойде при мен и ми заяви: „Искам да имам приятел, но не знам къде да го търся. Мислех си за интернет и дискотека, но не ми се иска да съм с вманиачен в лаптопа си мъж, нито с мъж, който е „клубен тип”. Може би и двете не са подходящи за сериозна връзка.  Тогава аз я попитах защо иска да срещне мъж, на което тя отговори, че е самотна. Има хубава работа, но когато се прибере след дългия работен ден, сама приготвя и изяжда вечерята си, никой не седи до нея на масата, никой не се радва на готварските и умения. Ан иска компания. Но за да я получи, тя трябва да посади кармично семе в ума си, семе за компания. Когато това семе се пукне, тя ще срещне момчето. Но начинът да посее семето на добрата компания е първо да я предостави на някой друг. А един от най – добрите начини да предложиш добра компания е в старческия дом. Да отидеш в старческия дом и да посетиш някоя жена, някой, който е стар, когото никой не иска да посети, някой, който е забравен и сбръчкан, който ще ти разказва една и съща история всеки път като те види. „Дари и твоята компания веднъж седмично, изслушай историите на живота и, и сподели твоите собствени” – посъветвах Ан – „Това ще посади семето на добрата компания и когато то се отвори, ти ще срещнеш своето момче”. Няколко месеца по – късно Ан ми се обади по телефона със страхотни новини. Един ден „случайно” се появило момче на часовете и по йога, които се посещавали предимно от момичета и …любов от пръв поглед!След още шест месеца Ан позвъни отново да ме покани на сватбата им.

 

 

 

 

 

 

Четирите стъпки на посяването на семена в ума:

  1. Кажете какво искате от живота си в едно просто изречение
  2. Планирайте на кого ще помогнете да постигне същото нещо и в кое кафене ще го заведете, за да поговорите за това
  3. Направете нещо, за да му помогнете
  4. Направете Кафе медитацията – докато запивате, си мислете за хубавите неща, които правите, за да му помогнете

 

Източник: Геше Майкъл Роуч – „Кармата на Любовта”