„Беззагубният подход” при решаване на конфликти

Всеки конфликт е момент на истината в дадено взаимоотношение – изпитание за здравето му, криза, която може да го засили или отслаби, критично събитие, способно да причини тлееща враждебност, психологически рани. Това, как се решават конфликтите, е може би най – критичният фактор във взаимоотношението родител – дете. За съжаление повечето родители се мъчат да ги разрешат само с два основни подхода, като и двата са неуспешни и вредни по отношение както на детето, така и за взаимоотношението като цяло. Малко родители са готови да възприемат факта, че конфликтите са част от живота и не е задължително да са вредни. Един открит семеен конфликт, приет като естествено явление, е много по – здравословен за децата, отколкото подозират повечето родители. В такива семейства детето поне има възможност да види какво е конфликт и да се научи как да се справя с него, което е добра подготовка за бъдещия му живот. Като необходима подготовка за неизбежните конфликти, с които детето ще се сблъска извън своя дом, семейният конфликт може дори да се окаже полезен за детето, но винаги при условие, че е разрешен по конструктивен начин. Как става това?

Нека първо разгледаме успешните начини за конфронтиране с детето.

ТИ – послания и АЗ – послания

Послания с „ТИ” – ориентация:

Ти престани да се държиш така.

Ти не бива да правиш така.

Ти да не си посмял..

Ако ти не престанеш, тогава…

Ти си непослушен.

Ти се държиш като бебе.

Но когато родителят просто съобщава на детето как се чувства, вследствие на неприемливото му поведение, посланието му обикновено се оказва от т.нар. АЗ – послания:

Не искам да играя, когато съм уморен.

Чувствам се безсилен, когато дойда да те взема, а теб те няма.

Адски се обезсърчавам, когато видя каква лудница е в кухнята малко след като съм я оправила.

Вероятността едно дете да промени своето неприемливо поведение е много по – голяма, когато родителят му изпраща аз – послания, състоящи се от следните три части:

1) Описание на неприемливото поведение; 2) чувството на родителя; 3) осезаемото и конкретно влияние на въпросното поведение върху родителя.

(ПОВЕДЕНИЕ + ЧУВСТВО + РЕЗУЛТАТ).

Например:

Когато ми върна колата с празен резервоар, много се ядосах, тъй като се наложи да зареждам по път за работата си и закъснях.

Когато отказваш да пробваш тези дънки, се боя да ги купя, защото ако не ти станат, ще трябва да се връщам пак до мола, за да ги сменя.

Нека се върнем отново на конфликтите.

Рядко се среща родител, който да не гледа на разрешаването на конфликтите като на борба, в която някой побеждава, а друг губи. Когато между родители и деца възникне конфликт, повечето родители се мъчат да го разрешат в своя полза, така че родителят да победи, а детето да загуби (метод 1). Други, малко по- малобройни от „победителите”, отстъпват пред децата си от страх да не избуи конфликт или да не попречат на нуждите на децата си. В тези семейства печели детето, а родителят губи (метод 2). Основната дилема на днешните родители е в това, че виждат само тези два подхода „победа – загуба”.

Защо метод 1 е неуспешен?

Детето е много слабо мотиворано да изпълни решението, натрупва негодувание спрямо родителите си, родителите срещат трудности при налагането на решението, а на детето не се дава възможност да развие самодисциплина. Децата обикновено се чувстват обидени от родителите, когато са принудени да изпълняват решение, взето по метод 1.

Защо метод 2 е неуспешен?

Метод 2 насърчава децата да използват собствената си власт срещу родителите и да печелят за тяхна сметка. Такива деца се научават как да правят сцени, за да контролират родителите си; как да карат родителите си да се чувстват виновни; как да казват обидни, подигравателни неща на родителите си. Такива деца обикновено са диви, агресивни, неконтролируеми, импулсивни. Свикнали са с мисълта, че техните нужди са по – важни от чуждите. На тях често им липсва вътрешен контрол върху поведението им и те стават самовлюбени, егоистични, нахални индивиди. „АЗ” идва на първо място. Такива деца имат трудности във взаимоотношенията с връстниците им, трудно привикват към училище (защото там учителите си служат с метод 1). Най – сериозният резултат от метод 2 е този, че децата често развиват чувство на несигурност по отношение на това дали родителите им наистина ги обичат.

Колкото и да е изненадващо, властта остава любим метод на повечето родители, независимо от тяхното образователно, обществено и икономическо положение. Ето и кратък списък с вредните резултати от прилагането и:

Съпротива, предизвикателство, бунт, отрицание.
Негодувание, власт, враждебност.
Агресивност, отмъстителност, отвръщане на удара.
Лъжене, криене на чувствата.
Прехвърляне на вината другиму, клеветене, лъжи.
Доминиране, малтретиране, командване на по – слабите деца.
Стръв към победа, непоносимост към загуба.
Образуване на съюзи, обединение срещу родителите.
Подчинение, послушание, изпълнителност.
Търсене на благоразположение.
Конформизъм, липса на творчество, страх да се опита нещо ново.
Оттегляне, отчуждение, фантазиране, регресия.

Родителите, вкопчили се в един от двата модела „победа – загуба” с изненада установяват, че всъщност имат алтернатива. Тя се нарича „беззагубен метод” за разрешаване на конфликтите – метод, при който никой не губи. (метод 3). Печелят и двамата, тъй като решението трябва да е приемливо и за двамата. Ето и кратко описание на метод 3:

Родителят и детето се озовават в ситуация на конфликт на нуждите им. Родителят приканва детето в търсене на общо решение (използвайки АЗ – послание), приемливо и за двамата. Всеки един от двамата има правото да предлага евентуални решения. Преценяват ги критично и в крайна сметка решават кое окончателно разрешение е приемливо и за двамата. След като разрешението е избрано, не е необходимо единият от двамата да бъде убеждаван в ползата от него, тъй като вече е прието и от двамата. Не е необходима власт, тъй като никой не му се противопоставя.

Един пример:

МАЙКАТА: Синди, писнало ми е да те врънкам за стаята ти, а съм сигурна, че и на теб ти е писнало. Вярно е, че сегиз – тогиз я оправяш, но през повечето време е пълна бъркотия и това ме дразни. Дай да видим дали не можем да намерим решение, което да устройва и двете ни – от което и двете да сме доволни. Нямам желание да те карам да си чистиш стаята и да си недоволна, но и нямам желание да се срамувам или да ти се ядосвам. Как да разрешим този проблем веднъж за винаги? Искаш ли да опитаме?

СИНДИ: Ще се опитам, но знам, че в края на краищата ще трябва да поддържам стаята си чиста.

МАЙКАТА: Не, аз ти предлагам да намерим разрешение, което определено да е приемливо за двете ни, не само за мен.

СИНДИ: Добре, имам една идея. Ти мразиш да готвиш, но обичаш да чистиш, а аз мразя да чистя, но обичам да готвя. А и искам да се науча още по – добре да готвя. Какво ще кажеш, ако два пъти седмично аз готвя вечерята за цялото семейство, а ти ми чистиш стаята веднъж или два пъти седмично?

МАЙКАТА: Наистина ли смяташ, че е осъществимо?

СИНДИ: Да, и ще ми е много приятно.

МАЙКАТА: Ами, дай да опитаме. Това значи ли, че и след ядене ще миеш чиниите?

СИНДИ: Разбира се.

МАЙКАТА: Ок. Най – после току виж стаята ти се изчисти спрямо собствените ми стандарти. Нали аз ще я чистя.

Още един пример:

Четири и половина годишният Уилбър се опъва да ходи на гости с майка си при техни познати. Една от познатите им има дъщеря, Беки, с която Уилбър си е играел. Сега обаче не желае да ходи и майка му е озадачена.

МАЙКАТА: Не искаш да ходим у Беки.

УИЛБЪР: Не искам.

МАЙКАТА: Нещо у дома на Беки не ти харесва.

УИЛБЪР: Да, Ванеса (каката на Беки).

МАЙКАТА: Притеснява те Ванеса.

УИЛБЪР: Да, страх ме е, че ще ме удря и рита и затова не искам да ходя.

МАЙКАТА: Страх те е, че Ванеса може да ти причини болка и искаш да си седиш у дома.

УИЛБЪР: Да.

МАЙКАТА: Е, тук вече имаме проблем. На мен много ми се ще да се видя с приятелките си, а ти не желаеш да дойдеш заради Ванеса. И какво правим сега?

УИЛБЪР: Да си останем у дома.

МАЙКАТА: Но това няма да ми е приятно. Какво ще кажеш, ако стоиш до мен, докато сме там. Тогава няма да ти се налага да играеш с Ванеса.

УИЛБЪР: Ами… не знам! Но знам какво да направя, че Ванеса да не ме удря. (Излиза и после се връща с химикал и лист хартия). Как се пише „Не ме удряй”? (Майката написва изречението, а Уилбър старателно го преписва).

УИЛБЪР: Сега вече си имам надпис „Не ме удряй” и ако Ванеса иска да ме удари ще и го покажа и тя ще знае, че не трябва да ме удря. (Изтичва до стаята си да си събере играчките за гостуването).

Прилагайки метод 3, различните семейства стигат до различни решения за един и същ проблем. При него няма „най – добри решения”, приложими за всички.

Защо метод 3 е толкова успешен?

1. Детето е мотивирано да изпълни решението, защото е участвало в него.

2. По – голям шанс да намери качествено решение – по – творческо, по- ефикасно, решение, което отговаря на нуждите, както на детето, така и на родителя.

3. Развива умението на децата да мислят.

4. По – малко враждебност, повече обич.

5. По – малко усилия за принуда.

6. Елиминира нуждата от власт.

7. Занимава се със същинските проблеми – Онези родители, които бързо стигат до собствени решения, а след това прибягват до властта си, за да наложат тези прибързани решения, пречат на детето да им предаде истинските си чувства, които са залегнали много по – дълбоко и които играят важна роля за определяне на поведението му в момента. От друга страна, метод 3 полага началото на верижна реакция, на детето му се дава възможност да стигне до съществения проблем. А след като излезе наяве реалният проблем, подходящото решение на конфликта се оказва направо очебийно.

8. Отношение към децата като към възрастни

9. „Терапия” за детето – причинява промени в поведението на децата, сходни с онези промени, които настъпват, когато децата са посещавали професионален терапевт.

Източник: „Трениране на Успешни Родители” – д – р Томас Гордън