Едиповата ситуация при дъщерята

Всеизвестно е, че Едиповият комплекс е нещо нормално. Покълва в детството и разцъфтява в юношеството. След този период е прието да смятаме, че завинаги изчезва в безбрежните пространства на зрелостта. Истината е, че се изживява нормално само при един на десет хиляди случая при условие, че гледаме на проблема оптимистично…

Опростена до крайност, ситуацията от юношеството може да се опише по следния начин:

Дъщерята изпитва влечение към баща си, както всяка жена към мъжете. Напълно нормално и логично.
Майката се превръща в „съперница”, която трябва да бъде отстранена. Един от най – разпространените начини за постигане на целта: презрително, иронично отношение, желание на девойката да се покаже по – красива, по – умна….и най – вече по – млада.

Така опростен, не създаваме ли впечатление, че става дума за един прекрасен, локализиран комплекс, който е в състояние да породи само временни смущения. В действителност тези основни елементи образуват разклонения и се преплитат по изключително сложен начин.

Защото девойката си представя Едиповата ситуация като надежда за райска безбрежност. Баща и е първия зрял мъж, който среща на пътя си. Този мъж е съсредоточил в себе си една силна символика. Той е недостижимия „бог”, олицетворение на съзидателния разум, на завоеванията, на успеха, на силата, на знанието. Девойката страстно желае да се привърже към него и да бъде обичана от него по същия начин, при това да остане изключителният обект на това чувство.

Тя иска само едно нещо: да осъществи афективна връзка с баща си. Тук именно се появява клопката:

Девойката иска:

Да бъде обичана от баща си.
Баща и да я предпочита пред останалите жени.
Да създаде с баща си „афективна двойка”.
Да опознае основно баща си, да разбере кой е той, каквито и да са привидностите.

Очаровам и прелъстявам

Ден след ден човешката комедия се разгръща. Единственият начин момичето да опознае баща си, е да установи близък контакт с него. Но за тази цел е нужно да му се хареса. Как да успее в това начинание?

1.Девойката ще очарова баща си със своите лични качества, с ума, с непринуденото си държание, с желанието си да напредне в живота. Подобно поведение е нормален начин да се харесаш.

Или ще започне да го ухажва, което е нещо различно.

Причините могат да са много. Например девойката възприема баща си като красив, интелигентен, блестящ, недостижим и си въобразява, че единственият начин да го накара да я забележи, е да го „ухажва”. Тук опасността е в това, че подобна тактика може да се окаже ефикасна и девойката да продължи да я прилага и в живота спрямо останалите мъже. По този начин тя развива една „непочтена женственост”, основана на външна хубост, детски капризи и на прекален нарцисизъм. Този начин да се харесаш е ненормален, въпреки че се среща много често.

Границата между „очаровам” и „ухажвам” е доста неясна. Сигурно е, че дори с ухажванията девойката увеличава шансовете да бъде харесана. Факт е, че харесването от другите е в основата на всяка човешка връзка, независимо от пола и възрастта.

Именно тук поведението на родителите е от огромно значение.

Най- напред бащата. Как ще реагира при опитите на дъщеря си да го спечели с кокетство? Ще се почувства ли поласкан, когато вижда безкрайната изобретателност, влагана от дъщеря му, за да му се хареса? Ще се зарадва ли на възхищението, което тя видимо изпитва към него? Няма ли да изпита известно сексуално привличане (изтласкано или не) към очарователната си и красива дъщеря? Няма ли да започне да се преструва на „младеж” , за да „заслужи” комплиментите, които дъщеря му му отправя с кокетните си пози, с прикриваното от косата личице и дискретния грим? Или напротив, ще прояви разбиране и ще сложи нещата в ред. Ще съумее ли постепенно да покаже на младото момиче верния път , без да я пренебрегва, нито отблъсква?

А майката? Проявява ли разбиране? Ревнува ли от собствената си дъщеря? Не се ли държи заядливо? Стреми ли се да спечели доверието на дъщеря си? Съзнава ли, че отрицателното и отношение може само допълнително да влоши нещата, защото дъщерята ще вземе страната на бащата срещу нея? При положение, че майката осъзнае значението на Едиповата ситуация, че остане отзивчива и открита, ще успее изцяло да помогне на дъщеря си да излезе успешно от този конфликт.

Едно сравнение с момчето

Това сравнение ще позволи да разберем по – добре дълбоката драма на момичето.

Момчето се стреми да надвие баща си в името на любовта към една жена: майката.

Ето защо младият мъж трябва:

Да отстрани „старейшината на клана”, силния мъжкар, препречил пътя към бъдещето му;
Да се пребори с баща си, доказвайки собствената си мъжественост (сила, интелигентност)
Победен, старият мъжкар се оттегля, а младото момче, укрепнало и зряло, продължава напред.

Следователно става дума за дуел между мъжкари. Просто, ясно, без грешка. Освен това момчето притежава един страхотен коз: майката е за него приятелка и „съучастничка”. Защото Едиповият комплекс никога не действа еднопосочно. Познавате ли майка, която да не е поласкана и развълнувана от дълбоката привързаност на сина си?

Накратко за момчето

Майката Бащата

е приятелка – равностоен съперник (мъжественост
пази „тила” на сина си, докато трае срещу мъжественост)

битката. При провал или опасност синът – равностоен двубой (мъж срещу мъж)

може да намери убежище при нея.

Накратко за момичето

Майката Бащата

не е приятелка, възприема се като – неравностоен съперник (женственост

ревнива съперница срещу мъжественост)

не пази „тила” на дъщеря си, – неравностоен двубой (жена срещу

убежището се затваря мъж)

И момичето, също както момчето трябва да се пребори за бъдещето си. Но бащата е застанал отпред и препречва пътя и, впрегнал за целта целия си опит и сили. Логично е и момичето (както и момчето) да „изтръгне сабята” от ръцете на баща си и да продължи по своя път.

Оттук нататък всичко се обърква за момичето. Да се бори срещу баща си по мъжки? Оръжията им са различни. За да може да постъпи така, дъщерята би трябвало да се бори като млада мъжкарка. Да действа като момче, което е абсурдно, понеже е жена.

Едно допълнително усложнение: често пъти майката не гледа с добро око на „увъртанията” на дъщерята около бащата. Започва да се чувства изоставена, ревнува. Дори да реагира нормално, девойката възприема нещата по друг начин.

Ето как момичето се оказва в капан. Чувства се само в неравната борба, която трябва да води.

На фронтовата линия неспособна да се сражава против бащата с мъжки оръжия, девойката си прави планове да го доближи откъм фланга. Затова трябва да действа със заобикалки, да привлече някак вниманието му. Обикновено се стреми да му се хареса, ухажва го, пуска в ход прелестите на женствеността си, освен ако не се пребори на една „по – мъжка плоскост” – спорт, интелект. При всички положения позициите са неравностойни.

В тила: ако реши да ухажва баща си, рискува майка и да се опълчи против нея. А да се скараш с майка си е много сериозна работа. Тя е убежището. При това положение момичето се чувства принудено да възприеме поведение, което ще му осигури благоразположението на майката (съперничката).

Девойката непрекъснато се лута и е в неведение относно изхода от създаденото положение. Една сравнителна схема показва най- често срещаните ситуации:

По отношение на бащата

Момчето Момичето

бори се срещу баща си ударно – служи си с кокетства и ухажване,

и агресивно или води партизанска война, за да се

хареса на бащата; подмолна, а не

открита борба

устремено е към бъдещето – в положение на очакване („Дали ме

и личността му укрепва харесва? Забелязва ли ме?); личността

му е неукрепнала

проявява съдистични наклонности – проявява нарцистични, мазохистични

в най – общия смисъл, самовлюбен е наклонности, струва му се, че няма да

успее да превземе баща си

продължава своя ход напред, – често спира, за да може да запази

(при положение, че всичко се развива любовта и на двамата: на майка си и

нормално и не изпитва нужда от на баща си

„завръщане при майка си”)

символично юношата се „изправя”, – символично момичето „ляга”, застава

заема „вертикално” положение, иска да „под” бащата, заема „хоризонтално”

застане „над” баща си („да се качи на положение, покорна и изпълнена с

главата му”) възхищение към него)

Накратко, положението на много девойки може да се изрази така: „въртят” се около бащите си, „щадят” мнителността на майките си, не искат да разсърдят никого и не успяват да прекрачат прага на зрелостта.

Източник: Пиер Дако – „Жената и нейната дълбинна психология”